България е супер държава, ако си тарикат. Тука да си тарикат
си е тарикатлък. Аз самият съм голям тарикат, тарикат с бизнес. Да имам си
собствен бизнес и печеля яко, а разни будали ми бачкат за по 300 лв. на месец.
Супер яко. Правя ги на две стотинки. Какъв бизнес ли?Ами кафенце, няколко
магазинчета, такива работи. Що им плащам по толкоз ли? Ами щом са съгласни да
бачкат за толкова, защо да им плащам повече? Аз не ги карам на сила, те сами
идват да си търсят работа и досега никой не ми е отказал. Някой път се изръсвам
повече, за някоя пичка дето ми е работничка. Знаеш как е, джиджи-биджи, а и тя
сама се навира. Мисли си, че като си отвори краката и аз ще си отворя
портфейла, овчици. Глезя я, докато ми омръзне и после уволнение. А такива като
нея много, с лопата да ги ринеш. Гот е да си бизнесмен в България и ти излиза
евтино, особенно откъм работна ръка. Аз съм им
изучил мисленето на баламите, те ценят материалните си придобивки,
телефончета, дрешки или пък да ходят по разни клубове, но не си ценят труда, а те
дефакто само чрез него могат да си изкарат парички. Те не го разбират това, щом
не се яде и пие, и не може да се пипне с ръчичка значи не е ценно. Балами,
балами та баламурници. Мислят си, че след някой месец, ще им вдигнат заплатата.
Да ама не. Виж ако баламите бяха малко, тогава щеше да е друго. Ако си ценяха
труда и имаха реална преценка колко той струва, тогава можеше да вземат и
повече пари. Но те нямат самооценка, колкото им кажеш толкова. Будали! Това е.
Един като си тръгне, друг ще го смени и толкоз, какво тук значи някакъв си
будала. Будали много, мноого и е мноого яко че има толкова много будали. Супер
е просто. Нямам думи. Доволен съм. Даже сега е криза и мисля да използвам случая
да намаля заплащането на 250лв. Що не, вече има балами съгласни да работят и за
тези пари. Да са живи и здрави, всички балами в България и да се множат. Пази
Боже някой ден да решат, че няма да работят за толкова пари, тогава ща не ща,
ще трябва да им плащам повече. Но, докато са много няма страшно. Обичам ви
будали, обичам ви, в крайна сметка аз на вас дължа богатството си, на вашия
обезценен труд и вашата вяра, че утре някой ще се сети да ви вдигне заплатата.
Истината е, че човек струва толкова, за колкото сам се оценява.
Източник: http://neverojatno.wordpress.com
Коментари
Публикуване на коментар